Сайтът е в бета тестване. Всичките попълнени данни ще бъдат изтрити на 1 декември 2026 г.

Назад към полезната информация

Храненето в детска възраст - елемент на възпитанието

д-р Екатерина Вълчева, д.м., педиатър и специалист по хигиена на детско-юношеска възраст

Храненето в детска възраст като елемент на възпитанието е една от възможностите да приложим и затвърдим в практиката си на педиатри едновременно холистичния и индивидуалния подход към детето-пациент. Чрез него и начините, по които се осъществява, се изучават и анализират влиянието на семейната и социалната среда, епигенетичните фактори и връзката между тях.

Множеството научни постижения през 21. век създадоха условия за разработване на глобална програма за образование и ранно детско развитие от СЗО и УНИЦЕФ. Основните акценти в нея са разбиранията за значението на ранните моменти (#EarlyMomentsMatter) и инициативата Яж, Играй, Обичай (#EatPlayLove). През първите 1000 дни, започващи от момента на концепция, се отделя основно внимание на подходящата грижа за всяко дете чрез здравословна храна, стимулираща среда, любов, закрила и безопасност като възможност за по-добро развитие на мозъка. Влиянието на ранните преживявания върху развитието на мозъка има формиращо значение за познавателното, социалното и емоционалното развитие на детето, които са база за бъдещото здраве и благосъстояние на детето. В тези ранни периоди на обгрижване на детето процесите и резултатите на човешкото развитие се определят от въздействието на трите значими фактори - наследственост, среда и възпитание. Средата е тази, в която се разгръща социализацията на детето в процеса на общуване и взаимодействие с други хора. Чрез семейството (нуклеарно и разширено) и социалната среда се извършват и първите стъпки във възпитанието на детето като целенасочен и организиран процес на формиране на личността. В първите три години се изгражда 80% от капацитета на мозъка, като 75% от всяко хранене е „храна“ за него. В този период само 15 минути дневно игра с детето имат определящо стимулиращо действие за създаването на нови мозъчни връзки [Center on the Developing Child 2016, 2017; WHO/UNICEF, 2018, 2019].

Храната и храненето на детето са основополагащи за ранното детско развитие. Във всички култури и общности те са първият израз на любов в общуването и формирането на отношения. Храната и храненето са ритуал за семейството, възможност за детето да направи своите първи избори и родителите да изразят уважението си към тях. Храната и храненето не са играчка, награда, средство за успокоение или пренасочване на вниманието на детето. Особеностите на храненето в отделните етапи на детството напълно отразяват и нервно-психическото развитие на детето, и неговата емоционална интелигентност. Храненето е многопосочен процес за изграждане на връзката дете-семейство, за ранна социализация и възпитание.

В условията на глобализация и поликултурност основен постулат е, че родителите са отговорни за избора и начина на захранване (стандартно, водено от детето, интуитивно), за неговото прилагане и за постигането на споделена семейна отговорност, върху която акцентира през 80-те години на 20. век американският диетолог Елин Сатър. Според нея родителите са отговорни за осигуряване на базовите хранителни нужди, т.е. в дома да има здравословна, вкусна храна в определено време и обстановка, а детето има право да реши колко, как и с каква бързина да се нахрани. При постоянен достъп до храна, разнообразие и свободен избор детето оформя вкусовите си предпочитания [The Ellyn Satter Institute, 2020]. Образованието и възпитанието в правилата на хранене е според културните традиции на общността като родителят е образец на детето за подражание на богатството от дейности, свързани с храненето. Той е и този, който чрез храненето може да зададе и формира погрешни стереотипи в общуването с детето. Най-често срещаните от тях са общуването родител-дете по време на хранене чрез ултиматуми и по схемата подчинение-възнаграждение.

Основните принципи при възпитание в правилата на хранене са регулярност (режим на хранене), разнообразие (вкусово, видово, естетическо), адекватност (спрямо възрастта и калорийния внос), безопасност (хигиена, пресни и свойствени за географското местоположение продукти), удоволствие (кът за хранене, собствен комплект за хранене, хармоничност на вкусовете). За тяхното прилагане се изгражда адекватен за възрастта на детето режим на хранене. В него са включват валидни за всички култури елементи: разнообразие в 5-кратно хранене; ястието задължително трябва поне да се опита; разширяване на палитрата от вкусове; поне веднъж дневно семейството се храни заедно; ако някой приключи по-рано, изчаква другите; ходенето до тоалет е преди или след хранене; храненето и телевизията (телефони, таблети, лаптопи) са несъвместими. Чрез общуване и обясняване се поставят граници и се създават правила - без насилване и/или прехранване. Не е необходимо да се фаворизира или забранява дадена храна - обикновено това е родителското поведение, отключващо първичен страх у детето.

Дискутирайки храненето в детска възраст, обикновено акцентът е върху здравето и физическото развитие, но всъщност храната и храненето са пресечна точка на различни проблеми, свързани с развитието на личността и ценностната система. Храната и храненето като режимен момент дават уникалната възможност за възпитаване всеки ден в реално време и условия, а не в изкуствено създадена среда, за повтаряне, надграждане и затвърждаване на знания и умения. Именно заради това е необходима правилна тактика, свързана с храненето като един от най-важните процеси в ранна детска възраст, и с формирането му като матрица за цял живот. Чрез храната и храненето ежедневно се възпитават следните качества и ценностни ориентири: отговорност към собственото и на другите здраве; трудолюбие и уважение към труда на другите; социална адаптивност и комуникативност; самостоятелност; дисциплина; креативност; емпатия; толерантност; принадлежност към общност; усет и вкус за красивото и хармоничното.

Създаването на „Аз-а“ - реч, чувства, спомени, светоусещане, разбиране за личността и нейното място в общността, започват с опознаването на заобикалящата среда и насладата, която детето получава от храната [Сежер и кол., 2014]. Обучението и възпитанието на детето чрез храната може да се постига чрез целите на заниманията по системата Монтесори: опознаване на света чрез опитване на неочаквани вкусове и миризми, поощряване на сетивния опит, стимулиране за изразяване на усещанията, чрез изграждане на нови връзки. Плодовете, зеленчуците, храната може да са част от заниманията за сравняване на тактилните усещания, от развитието на грубата и фина моторика, на асоциативното мислене. Благодарение на храната е възможно да се работи по изграждане на връзката дете-природа, да се наблюдават внимателно нейните цикли, да се получават първите знания за произхода и развитието на хранителните растителни видове, да се въвеждат първи географски познания, да се описват цветовете, формите, съвместимостта на храните и тяхното използване в различните култури [Иванова, 2017; Монтесори, 2016, 2017; Плас 2017, 2018] .

Предизвикването на интерес към писменото слово, към значението на думите и обогатяването на речника също може да се базира върху обучение и образование чрез храната. Пример за това са различните методи за привличане на вниманието към написаното, за търсене на съответствие и асоциации между звук, буква и предмет, писане на букви (в грис /брашно или чрез фиде/макарони).

Храната и храненето са незаменим ежедневен режимен момент, който, независимо от своята безкрайна повторяемост, дава възможност на всички участници в него да общуват непринудено и да са креативни. Думите, описанията (размер, цвят, структура, вкус, миризма, звук, тегло), обясненията (съставни части, сортиране), назоваването на храната, процесите за нейното приготвяне са точно разговорите и общуването с детето, с които всяко семейство пише, разказва своята собствена история и традиции и може да ги превърне в обединяващата, специфична връзка между поколенията. Храната може да е част и от първите целенасочени познания, които възрастният дава на детето за звук, ритъм, музика. Познати са множество лесно приложими техники за създаване на звукови кутийки с различни семена и използването им като музикални инструменти. Храната и храненето са и един от най-естествените начини за усъвършенстване на грубата и фината моторика (рисуване и моделиране), за трениране на сръчността (зърна, вода, подреждане на мозайки), за постигане на гъвкавост на китката и точност на движенията (мазане с нож, белене и рязане на плод/зеленчук). След 15 месечна възраст се наблюдава желание при детето да се включи в описаните от Монтесори като ежедневни „дейности от практическия живот на възрастния“. Такива са бърсане, подсушаване, носене, поставяне на предмет, участие в подреждане или приготвяне на нещо. От възрастния, общуващ и насърчаващ детето, зависи да се избират полезни, красиви, качествени, безопасни вещи, които да будят желание у детето да ги изучава и да си служи с тях. Родителят е отговорен за избора на подхода и на образователната игра - индивидуална или групова, сюжетно-ролева, с/без правила, състезателна, национална или с мултикултурно звучене, така че всички елементи да съответстват на възрастта и когнитивните възможности на детето [Иванова 2017; Монтесори, 2016, 2017; Плас 2017, 2018].

През 21. век, с оглед на доказаното въздействие на трите основни и определящи фактори - наследственост, среда и възпитание - за ранното детско развитие, последващия начин на живот и ръста на социално-значимите заболявания, храната и храненето се превръщат в кауза, завладяваща всички общества. Сред множеството практики по света - световни, европейски, национални, регионални/локални се открояват тези в Бразилия, Финландия, Корея, Великобритания, Русия, където има национална стратегия и програми в предучилищното и училищното образование, свързани с храната и храненето като част от промоцията на здраве [Fiona et al, 2004; Säde et al, 2013]. Най-впечатляващи обаче са резултатите в Япония, където във възпитанието на детето синергетично се развиват и допълват модели на хранене, физическа активност и емоционално благополучие. Залагайки на връзката между поколенията, безусловната любов към детето, природната мъдрост и историческите традиции, всъщност опорните точки на японското възпитание напълно отговарят както на съвременните препоръки в нутрициологията, така и на разбирането за значението на ранните моменти в основните им аспекти - храна, любов, игра и общуване с детето. За разлика от връстниците си по света японските деца са с най-нисък процент на затлъстяване и се хранят с повече блюда от националната кухня, съдържащи риба, плодове и зеленчуци; от ранно детство привикват към голямо разнообразие от плодове и зеленчуци и се хранят в малки чинии. Те са приучени към разумни ограничения в храненето, а не към строги забрани и рядко включват в допълнителните закуски лакомства и сладости. Физически активни са и умеят да ценят наградите и поощренията за постиженията си в спорта. Семейната вечеря е един от най-почитаните японски ритуали. В дома и училище са заобиколени с любов и грижа от възрастните, което рязко намалява нивото на стрес и психологически проблеми, които най-често са в основата на прехранването. Японските деца получават пълната подкрепа на родителите си, които не само ги учат на здравословно хранене, но и изискват същото от училището. Те усвояват правилата за здравословен начин на живот в семейството чрез възпитание на основата на родителския авторитет, а не на авторитаризма и от ранно детство помагат на родителите в приготвянето на храната, подреждането и почистването на къта за хранене [Морияма, 2017].

Във всички времена и култури, независимо през призмата на коя научна дисциплина се анализират храната и храненето, те и процесите, свързани с тях, винаги са пресечна точка за развитие на личността и ценностната система. Чрез храната и храненето родители и деца взаимно формират и развиват привързаност, отговорност, общуване, автономност; символично, реално и ежедневно доказват любовта си; инвестират в здравето и бъдещето си.

Библиография:

  1. Иванова, Виктория. Откъде идва храната. София: Софтпрес, 2017
  2. Изкуството да храним бебетата. Съставител: Мириам Сежер. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2014
  3. Монтесори, М. Какво трябва да знаете за детето си. София: Асеневци, 2016
  4. Монтесори, М. Тайната на детството. София: Асеневци, 2017
  5. Морияма Наоми, Уильям Дойл. Самые здоровые дети в мире живут в Японии. Москва: Синдбад, 2017
  6. Насоки за пълноценна грижа през първите 1000 дни от развитието на детето. WHO/UNICEF, 2018
  7. Плас, Мари-Елен. 60 занимания с моето бебе по системата Монтесори. София: ИК „Колибри“, 2017
  8. Плас, Мари-Елен. 100 занимания по системата Монтесори. София: ИК „Колибри“, 2018
  9. Center on the Developing Child, Harvard University, „In Brief: The science of early childhood development“, 2017, http://developingchild.harvard.edu/resources/inbrief-science-of-ecd.
  10. Center on the Developing Child, Harvard University, „Key Concepts: Brain architecture“, 2016, http://developingchild.harvard.edu/science/key-concepts/brain-architecture.
  11. Fiona S.W. McCullough, Seunghee Yoo, Paul Ainsworth Food choice, nutrition education and parental influence on British and Korean primary school children. International Journal of Consumer Studies © 2004 Blackwell Publishing Ltd
  12. Säde Hokkanen, Kosonen Anna-Liisa. Do Finnish home economics and health education textbooks promote constructivist learning in nutrition education? International Journal of Consumer Studies © 2013 Blackwell Publishing Ltd
  13. The Ellyn Satter Institute, https://www.ellynsatterinstitute.org/
  14. WHO. Health topics. Early child development. 2019 https://www.who.int/topics/early-child-development/en/; #earlymomentsmatter
  15. World Health Organization/UNICEF 2019. Nurturing care for early childhood development: Linking survive and thrive to transform health and human potential.

Растежник не замества медицински или терапевтичен съвет. При притеснение за здравето или развитието на детето се обърнете към специалист.

Още материали